Ти си там, където ще свършат тези редове.
Ти си там, откъдето започнаха мислите ми.
По вертикалата - най-високата точка на моето безумие.
На хоризонталата – последната от най-смелите ми надежди.
Ти си точно на мястото, където пръстите ми докосват моите копнежи.
И там, където вятърът отвява гласа ми.
Да, ти си в тишината, оставаща след думите, които те описват.
ТИ си тази тишина.
На няколко невъзможни преки разстояние ти си въздухът, който ги изпълва.
Ти си залезът - начало на кошмарите ми.
Ти си безлунната нощ на моето бодърстване.
Под завивките ми съществуваш само ти.
Под клепачите ми си само ти.
Ти си в изгарящата болка от липсата…
Да, ТИ си болката на собственото си отсъствие.
Там, където свършват моята рационалност,
материалното ми тяло,
думите,
мечтите, осезанието и дъхът ми, си ти.
Намерих те!
Еми
Няма коментари:
Публикуване на коментар