Ела без условия, без въпроси и ме прегръщай.Няма какво повече да пожелаеш от мен,
отдавна всичко съм ти дала – яснота, топлина, любов, връзка ключове...
Прегръщай ме.Изтрий спомените от детството ми – бездушния пясък,
полепнал по цялото ми тяло, от който не мога да се отърва,
колкото и бързо да тичам, безпощадното слънце,
обричащо със светлината си страданието ми
на вечност, зловещата бездна на морето,
която крие само заплаха, но не и изход,
хладните плашещи чужди ръце…
Изтрий пясъка и ме
докосвай -
татуирай върху кожата ми бял стих
за планина с обли била, бистри реки и кротки пазви...
Ела и ме искай.Искай неувереността, опасенията, гнева ми,
искай от болката и от отвращението ми, искай от плявата повече,
отколкото от зърното, искай от неприемливото, от срамното, от плашещото.
Имам нужда от кристалната чистота на прегръдките ти-бъди моят Рубикон, моят Ганг,
мое изцеление, прераждане и ново начало.Дай шанс на посевите, които старателно тая в недрата си да покълнат, дай шанс на соковете в стъблата им, на цветовете, на плодовете им...Тогава, може би, ще повярвам, може би ще забравя часовете и мечтания ти образ, така безмилостно изтичащи между пръстите ми като пясъка от детството...
Еми
Няма коментари:
Публикуване на коментар