Приказни

Приказни приказки мракът реди,
тихо ми шепне „Включи се и ти”.
Търся пролука, в която по план
и аз да разкажа за своя роман

Сънища, друмища, черни коси,
мрачни безумища, странни съдби.
Дълги глаголи, силни гърди,
празни гондоли, горящи очи.

Търсих, намерих, но нямаше как.
Даваха, взеха, подложиха крак.
Молиха, искаха, давах и не,
летях и почивах с обгорени криле.

Бурно празнувах, танцувах и пях,
огън жадувах – във огън изтлях.
Още се питах – още разбрах,
въпроси отгледах – въпроси посях.

Смело посрещах и горко се крих,
плаках и писах не един стих.
Късах и хвърлях, и вих през нощта,
пазих си дълго ненужни неща.

Дълго обичах, дълго мълчах,
дълго покривах очите със страх.
Мислех, че страдам…
                    Щастлива ли бях?
Получих живота, който желах...


Таки