Запалвам цигара.Кристално ясно знам как ще се чувствам през следващите няколко минути.Толкова кристално, че предвидимостта ми дава усещане за всевластие.
Огън, който генерирам с пръстите си, малък и краткотраен по мой избор-с него бих могла да превърна в пепел къщата си, книгите, дрехите, живота си.Помня как преди време бях подпалила косата на любимата си-пламъкът я превзе за секунди, а аз гледах парализирана и възхитена …Обичам акта на възпламеняване-огънят нежно докосва върха на цигарата ми и генерира процес-само моето вдишване му е нужно.
Ароматът на току що запалена цигара е с нищо несравним-обожавам го от дете. Когато баща ми захвърляше кибритената клечка усещах във въздуха нещо екзотично и многообещаващо-мириса на зрелостта.Същата тази зрелост, която осигурява широки и постлани с цветя пътеки, тълпи от хора, които искат да се веселим заедно и копнеят за присъствието ми, много избори, винаги правилни и добри, чакат да протегна ръка да ги откъсна.Безкрайно щастие.И всесилие…
Няколко секунди на ден, вдишвайки първия аромат на цигарата аз още вярвам в това, че щастието е пред мен и всеки миг ще похлопа на вратата ми, после ще ме грабне в мощните си прегръдки и ще ме отнесе далече.Годините изчезват с цялата болезнена истинност на преживяността си-баща ми е все така силен и независим, и зрял.Той може да ме заведе навсякъде и да ме обича повече от свободата си, повече от безбройните любовници, повече от морското дъно, от суетата и мълчанието…
Всмуквам дима с овладяна сила -само аз зная колко имам нужда от него.Моите устни, моите пръсти, моята цигара.Минути самодостатъчност.Малък бял цилиндър в ръцете ми концентрира вселената -писалка, с която да опиша живота си, фалос, пред който да се поклоня, флейта, която да извика красивата музика на душата ми…
И това замайване на главата-научното обяснение звучи непоклатимо логично, но не може да размие магията на сладкия световъртеж.Нито на болката.Докосвам филтъра само с устни и поемам въздух.Минути лекота.Онази лекота, която никога не изпитах от целувките на майка ми, защото ги нямаше-докосвания на безусловна любов и приемане, обещаващи вечност…
Усещам как димът болезнено сладко пари дробовете ми-мисля си за уникалната смес от вещества, които природата е поставила в красивото тютюнево листо.Като зъл дух тази смес напуска кремираното му тяло и заживява собствен живот с отрицателен знак и едничка цел-моето унищожение.Позволявам и да навлезе в мен и осигурявам всички условия да ме погълне в сивата си аморфност.Парещото проникване ми дава надежди- димът е мое спасение, а аз – унищожител и жертва, защитник и предател, шанс и обреченост.Усещам как създавам цялата режисура на поредната битка между черното и бялото, използвайки за сцена собственото си тяло.Харесва ми да съм драматург.Харесва ми да съм сцена.И главен герой.И единствен…Дотегна ми да бъда статист в крупни продукции, неодушевен предмет в касови спектакли и втора цигулка в аматьорските постановки на любимите ми хора.
Притискам жалкия филтър,обагрен с остатъци жар към хладната плоскост на пепелника-полагам безсилието си до безплътната пепел на надеждата и контрола.
Една цигара гняв и болка.Една цигара сила и власт.
Една цигара безвремие.
Еми
Няма коментари:
Публикуване на коментар